барабàн м. (рус.). 1. Ударен музикален инструмент, във форма на цилиндър и с опъната от двете му страни кожа. Гърмят барабани, / тръбите тръбят! П. П. Славейков. Излезе и градският разсилен с барабана и обяви по мегданите, че се поканват всичките граждани да се съберат пред общинското управление на митинг. Влайков. 2. Техн. Цилиндрична част в разни машини и механизми. Барабан на вършачка. Барабан на револвер. □ На барабан (остар.) — по принуда. Подписвам мир на барабан.
|