барабàнчик, мн. -ци, м. (рус.). Лице, което бие барабан (в оркестър, при маршировка и под.). Той е съвсем младо момче, беше барабанчик на ротата. Йовков. || Стесн. Селски или градски глашатай. По-надолу заби градският барабанчик и колкото хора имаше на улицата, насъбраха се около него. Йовков.
|