барикàда ж. (фр.). Укрепление, прикритие от натрупани предмети и разни материали, за отбрана при улични боеве. Камбанен зов лети над нас, / вестяващ онзи светъл час, / когато в черните грамади / на рухващия кървав храм / ще изградим, сред дим и плам, / сред трупове и барикади / очаквания земен рай. Смирненски. Но помниш ли, едно дете умря / в Париж на барикадата, / едно дете / във бой умря / със кървавата ретроградност. Вапцаров.
|