барỳт, мн. няма, м. (араб.). Избухливо вещество на зърна, плочки и др., което се употребява за пълнене на снаряди, патрони и др. Бездимен барут. Ловджийски барут. □ Мирише на барут (разг.) — има признаци за избухване на война. Язък за барута (разг.) — възклицание при напразно отишли усилия.
|