бас1, бàсът, бàса, мн. бàсове и басѝ, м. (итал.). Муз. 1. Нисък мъжки глас. Нека не остане камък върху камък —. / гърмеше тежък старчески бас. Смирненски. 2. Певец с такъв глас; басист. 3. Струнен или духов инструмент за изпълнение на най-ниски партии; контрабас.
бас2, бàсът, бàса, мн. бàсове (рядко), бàса (сл. ч.), м. (тур.). Обзалагане, облог. Хващам се на бас. Ловя се на бас. □ Бас държа (разг.) — обзалагам се.
|