бàте, мн. -вци, м. Разг. 1. По-стар брат; бае. 2. Обикн. в съчет. със собствено име — по-възрастен роднина, по-възрастен човек, обикн. обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байчо, батьо. Бате Петър. Бате Петре.