бачѝя ж. Диал. Оградено място извън село, където доят овцете и обработват млякото; малка мандра. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо, — яхна коня, слезе в село. П. П. Славейков. □ Това не е бачия (остар.) — тук няма изобилие за разпиляване.