башѝбозỳк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Нередовен турски войник през XVIII — XIX в. Бяла черква гореше, разграбвана от башибозуци. Вазов. || Само ед. Събир. Нередовна турска войска. Що става — всеки знай, хлапетата дори: / башибозук плени, и коли, и гори. К. Христов. 2. Прен. Човек, който върши своеволия; размирник, пакостник. Защо и ти не влезеш в болшинството, както другите?... Не те приемат зер, не те приемат, защото си пощръклял, защото си башибозук. Ал. Константинов.
|