Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
бдение
бдителен
бдително
бдителност
бдя

бдèние, мн. -я, ср. 1. Прекарване нощта без сън, с напрегнато внимание; бодърстване. Левски имаше ръст среден,..., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Вазов. 2. Църк. Нощна служба. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка. Елин Пелин. Нощно бдение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.