б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
| бдение
бдителен
бдително
бдителност
бдя
|
бдѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е нащрек; внимателен, зорък. Очевидно, аз възбудих подозрение у тоя бдителен човек. Вазов. Ти си работник — каза той бавно, — трябва да бъдеш no-бдителен. Някои работи просто се навират в очите, а ти не ги виждаш. Вежинов.
|