бе частица. Разг. 1. При обръщение към едно или няколко лица като към близки. Иванчо, ти ли си, бе? Вазов. Кон паднал тука, умира, на кого е, бе, хей! Йовков. 2. За усилване в обръщение: а) При увещаване, придумване, подкана и искане. Мирни бъдете, бе хора, няма нищо. Вазов. Тате, ела бе... Зарад мен ела! Елин Пелин. б) При одобрение, възхищение. Браво бе, момче! — викна Матаке на кавалджията. Йовков. в) При неодобрение, недоволство. Мълчи бе, дивак! — изкрещя Иванчо разлютен. Вазов. 3. При израз на учудване. Бре, че голямо нещо. У, то цяла мечка бе! Йовков. 4. При израз на укор, неодобрение, закана. Бе вий какви сте хора бе! Как тъй ще влезеш в чужда нива да тъпчеш на човека стоката му, мъката му? Йовков. Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предни зъби! Йовков. 5. Като съюз. При изреждане на последователно извършвани действия; и. Бе мегдан очистиха тъй, бе акации насадиха, бе локвите пресушиха из улиците, бе реката подградиха — и все под очите и съветите на Чакалова. Вазов.
|