беглèц, мн. бегълцѝ, м. Човек, който тайно напуска мястото, където трябва да бъде. Цяла нощ полицейски хайки търсиха из къщите, но от бегълците нямаше нито следа. Ем. Коралов. || Войник, избягал от поста или от частта си; дезертьор. Пред него на открития плац противоброневите оръдия, изоставени от бегълците, зееха безпомощно с черните са дула срещу небето. Вежинов.
|