бèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който няма достатъчно материални средства; сиромах. Беден селянин. 2. Прен. Недостатъчен, оскъден, ограничен. Беден дух. Бедна фантазия. 3. Членувано или при обръщение — злочест, нещастен. Бедната Лалка, тя трябва да е много нещастна. Вазов. Кажи ми, кажи, бедни народе, / кой те в таз робска люлка люлее. Ботев. 4. Като същ. м. — бедняк. И наистина, в коя държава силните не държат слабите в ръцете си, богатите — бедните. Ботев. □ Бедна почва (земед.) — неплодородна почва.
|