бèдствам, -аш, несв., непрех. 1. Живея в лишения, в оскъдица. Разказваше ни как е бедствал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад. Вазов. 2. Остар. Стоя пред бедствие, рискувам. На всеки миг бедствах да се подхлъзна по канарите. Вазов.
|