|
без предл. 1. За посочване, че някого или нещо няма, че отсъства, не е на лице. Противоп. с, със. Той на младини беше останал без жена, без деца. Елин Пелин. Тя ще остане сама, — без син, без снаха, без унуче, — сама със студения чичо Венко. Влайков. Къща без жена и мъж без пари огън да ги гори. Погов. 2. За означаване неголям недостиг. Часът е два без десет минути. Пътят е пет километра без стотина метра. Часът беше без малко четири. 3. В съчет. с някои съществителни — за образуване на изрази със значение на наречия: без съмнение, без последствие и др. □ Без време — не навреме, преждевременно. Умря без време. Без да — сложен подчинителен съюз за начин, който означава отсъствие на дадено действие. Той лъжеше, без да мигне! Вазов. Това той върши несъзнателно, без да си обяснява как. Вазов. Без друго — непременно, положително, сигурно. Вие без друго ще го намерите вътре. Без малко — почти. Без малко щеше да умре. Без оглед на (към) — независимо от. Той изпълнява задълженията си без оглед на (към) трудностите, които среща. Не без — за по-слабо потвърждение. Иванов не без трепет се вглеждаше, погълнат от тия усойни гори и самотии. Вазов.
|