безбòжник, мн. -ци, м. 1. Лице, което не вярва в бог, отрича религията; атеист. А у нас никой не мисли за бога: все безбожници, политикани и вестникари. Вазов. 2. Прен. Разг. Безсъвестен, безчестен човек. Оня ден Ганчо Лучкин продал на Венка Синигера по осемнайсе пари оката. — По осемнайсе пари? Я го гледай та него, безбожника недни! Влайков.
|