|
безбрòй, -òят, -òя, мн. няма, м. Поет. Рядко. Безчислено множество. И ти си в мене — ти родино моя! /... И аз те имам — за да бъда сам в безброя. Яворов.
безбрòй нареч. Безчислено, твърде много. Пътят се извива като змия из планината, слиза, изкачва се с безброй заобикалки. Вазов.
|