безграмòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище. Вазов. 2. Прен. Който няма елементарни познания; невеж. Политически безграмотен.
|