безгрèшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Църк. Който не е извършил грях; праведен. Души безгрешни, сякаш процесия безкрайна, / невидима, към бога молитвата си тайна / въз-насят и обхождат простора необятен. Яворов. || Невинен, чист. О, хубаво дете, дете безгрешно, / виж, май си веч отива навсегда. Дебелянов.
|