безгръбнàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който няма гръбнак. Безгръбначно животно. 2. Като същ. мн. безгръбначни (зоол.) — вид животни, които нямат гръбнак. □ Безгръбначно животно — за човек без лично достойнство, който угодничи и раболепничи.