бездèтен, -тна, -тно, мн. -тни. 1. прил. Който не може да има деца. Богат човек беше, бездетен, затуй беше осиновил сестриника си Радула. Йовков. Бездетна жена. 2. Като същ. ж. бездетна — бездетка.