бèздна ж. 1. Много дълбока, бездънна пропаст. Тя (птицата) мина над главата на ловеца, завъртя се над канарите, над пещерите, над бездните. Елин Пелин. 2. Прен. Неизмеримо, безпределно пространство; глъбина. Водна бездна. Въздушна бездна.