бездỳшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп. Влайков. 2. Който не проявява сърдечност или съчувствие; безчувствен, безжалостен, безразличен. Не мога да сдържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Вазов. Бездушно отношение.
|