бездъ̀нен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който няма дъно. Тая страховита мочурлива равнина, която поглъща като бездънна делва потоците на всичките околни планини, скрива големи опасности за непредпазливия пътник или животно. Вазов. 2. Прен. Много дълбок. И като че не вървим нагоре, а някъде надолу, в бездънна пропаст, под земята. Л. Стоянов. Любя, ей гори бездънни, / ваште буки стари. Вазов.
|