безконèчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (рус.). Книж. Който продължава до безкрайност, който няма край, няма предел; безкраен, безпределен. И пак върви напред керванът / из безконечния си път / на пясъка през океанът. Вазов. Простираше се по вси страни безконечно, тъмнозелено, леко развълнувано море от борове. Вазов. Настанаха ужасните страдания. Страдания безконечни, не само за това, че нямат мярка, но нямат и свършек. Вазов. || Който се повтаря безкрайно много пъти; многоброен, многократен. Привикналите гребци мълчаливо продължаваха безконечните си равномерни дърпания на лопатите. Вазов. □ Безконечно въже (спец.) — приспособление за механизирано изтегляне на тежести.
|