безкрàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. За пространство и време — който няма край, предел, граница; безграничен, безпределен. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно. Вазов. Огнянов кое слуша, кое не, това безкрайно дърдорене на булката. Вазов. Безкрайни преговори. || Прен. Необикновено голям. Безкрайна радост. Безкрайна мъка. Безкрайно страдание.
|