|
безкрàй1, -àят, -àя, мн. няма, м. Поет. Безкрайно пространство или време; безкрайност. Профучи дълъг пътнишки влак / и изчезне пак нейде в безкрая. Хр. Радевски.
безкрàй2 нареч. Поет. Безкрайно. Улицата ми разказва / святи приказки безкрай. Смирненски.
|