безкръ̀вен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма достатъчно кръв; малокръвен, блед. По бледото му, безкръвно лице сияеше тиха усмивка. Ем. Станев. Безкръвни устни. || Прен. За художествено произведение — безсъдържателен, безжизнен. Отвори си ушите, поете! / и очите си ти отвори! / Стига тези безкръвни куплети! / стига тези словесни игри! Хр. Радевски. 2. Който става без проливане на кръв. Ние не трябва да убиваме. Нашата победа ще бъде безкръвна. Елин Пелин.
|