безлѝк, -а, -о, прил. Поет. Който няма определен образ, лик; безличен. На страшен съд: / вървят / тълпи, / ... / И нийде кът / да спрат / за миг, / велик, / безлик / градът. Лилиев. За подвиг тълпите ги ражда земята, / за подвиг безумно велик. / И подвигът им е безлик / кат млечният път, разпилян в небесата. Смирненски.
|