безлѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма ясно очертан образ, изтъкната индивидуалност; неопределен. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Вапцаров. Безличен човек. □ Безличен глагол (грам.) — глагол, който не може да се свърже с вършител на действието, напр. съмва се, мръква се, святка се. Безлично изречение (грам.) — изречение, в което няма и не се подразбира подлог, напр. тук не се пуши, така не бива и др.
|