безлю̀ден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. В който няма хора, пуст. Безмълвна тишина царува в мъгливото поле и в безлюдното, изоставено село. Йовков. Безлюдна улица. || С малко хора, слабо населен. Женският манастир в Бяла черква беше съвсем противоположен на мъжкия, затънтен при планината и вечно глух и безлюден. Вазов.
|