безмèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Извънредно голям, неизмерим, необхватен, безкраен. Мръква. Пламва от светила / неброени сводът син, безмерни. Вазов. Безмерна мъка. Безмерна любов.