безмѝлостен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (рус.). 1. Който не проявява милост; безпощаден, жесток. В гъста мрежа дъждът ги е вплел / и безмилостен вятър ги брули. Хр. Радевски. Безмилостен човек. 2. Който се извършва без милост. Война безмилостна, море от плач, страдания. Вазов.
|