безобѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не съдържа обида; невинен. Безобидна шега. Безобиден смях. 2. Неспособен да нанесе обида, огорчение. Тия хора са добри, наивни и безобидни. Щом заговорят —усмихват се сърдечно и весело като деца. Йовков. Безобиден старец.
|