безòблачен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не е покрит с облаци, в който няма облаци; ясен. Денят беше много тих и ясен, небето — безоблачно и светло. Йовков. До полунощ в Южна България времето ще бъде почти безоблачно. || Прен. Непомрачен, спокоен, честит. Тук злото ми душата не вълнува: / безоблачни са тука мойте дни! К. Христов.
|