|
безòбразен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. В който няма поетическа образност. Стихът на тези песни е безòбразен, а от картинност в тях няма и помен. П. П. Славейков.
безобрàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Много грозен. По една странна прищявка на естеството, това безобрàзно, криво и калпаво тяло се увенчаваше от хубавата глава. Вазов. Това величествено здание е залостено между такива криви и безобрàзни улички, щото съвършено губи изглед. Ал. Константинов. || Прен. Много лош по качество. Безобрàзна храна. 2. Прен. Нахален. безсрамен, възмутителен. Съзнавах, че постъпката му е безобрàзна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов. Безобрàзен човек.
|