безòк, -а, -о, прил. Рядко. Който няма очи. Противоп. окат. || Прен. Сляп. Човекът погледнал зората, / в която се къпела с блясък звезда, / и мислел за своята / тежка, / човешка, / жестока, / безока съдба. Вапцаров.