безопàсен,-сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не е изложен на опасност; защитен. Шофьорите бързо вземат мерки: моторите загърмяват, колите се изтеглят на по-безопасно място. Л. Стоянов. 2. Който не представлява опасност за някого или нещо; безвреден. Като че това не са шрапнели, изригнати из гърлата на далечни оръдия, а безопасни и малки огньове. Йовков. □ Безопасна игла — игла, която се закопчава, за да не боде.
|