безотвèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (рус.). Книж. 1. Който не отговаря; ням, неотзивчив. Безответен на нашите скърби,/ бързо животът минава край нас. П. Р. Славейков. На неми загадки, сфинкси безответни, / предлагаше твойте въпроси заветни. Вазов. 2. Който остава без отговор. На бабината Ганчовичина вратня удариха много пъти, но никой не им отвори. Подир тия безответни тропания те изгубиха надежда. Вазов.
|