безотрàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. (рус.). Безутешен, безрадостен, тъжен. Върви безстрашно пак кервана... / И дълго в тая безотрадна / пустиня той лута се клет. Вазов. А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна. К. Христов.