безпàметен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е лишен от памет. Раните му са оздравели, но повече не може да му се помогне. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин. || Който е изпаднал в безсъзнание. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото. П. П. Славейков. 2. Прен. В който не участва разумът; безумен. Все със безпаметна любов са тъмни дни / изпълнени. К. Христов.
|