безплòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не дава плод, рожба; ялов. Безплодно дърво. Безплодна овца. || Неплодороден. Но тия селяни не чувстват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня? Вазов. 2. Прен. Безуспешен, безрезултатен, напразен. Безплодни усилия.
|