безплъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма плът; безтелесен. Тя пристъпваше, не вървеше, а като че някаква безплътна и бяла сянка идеше, леко и плавно. Йовков. || Прен. Невеществен, нематериален. Обаянието прехласва очите и захващаш да виждаш голямата планина, призрачна, невеществена, безплътна грамада от колосални върхове и шеметни стръмнини. Вазов.
|