безподòбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който няма подобен, равен на себе си; несравним, единствен. Слънцето се подаваше над бърдото от изток и озаряваше с румен светлик върха на Витоша, изрязан в небето с една безподобна чистота и хармоничност на линиите. Вазов.
|