безпòмощен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който е останал без помощ и подкрепа; безсилен, слаб. Това го убиваше и той като звяр пъхтеше безпомощен в тясната сграда на тъмницата си. Вазов. Всичко това му придаваше още по-безпомощен и страдалчески вид. Йовков. || Безизходен, безнадежден. Той вижда безпомощното ми състояние и това го трогва. Л. Стоянов. Нена се върна и се обърна с безпомощния си плач към биволицата. Елин Пелин. Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче с безпомощни сълзи. Елин Пелин.
|