безпричѝнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За който няма причина, няма основание; неоснователен. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си. Вазов. Душата му се пълни с безпричинна радост. Йовков.