|
безпросвèтен1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е лишен от светлина; съвсем тъмен. Слепецът няма слънцето да види, / във безпросветна нощ залутан, само / живее той. П. П. Славейков. || Прен. Мрачен, безрадостен. Безпросветна действителност.
безпросвèтен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е непросветен, неук. В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господства над всички чувства. Йовков.
|