безрабòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не намира работа, за да приложи труда си и да изкара прехраната си. 2. Като същ. м. безработен — останал без работа. Безчислени тълпи от безработни и бездомни заливат улиците. Смирненски.