безразлѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който към нищо не проявява интерес; безучастен, равнодушен. Но в сетната минута не можах / да издържа, да бъда безразличен. / Заплаках. Хр. Радевски. 2. Който изразява безразличие. Погледът му беше безразличен, чужд. Йовков. 3. Който е без значение; безинтересен. Тук царува суха апатия и случките, които преживяхме, колкото и да са интересни, за мене са безразлични. Елин Пелин.
|