безрòден1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Безплоден, неплодороден. От ляво се простира песъчлива безродна, необработена почва: ни ниви, ни ливади. Вазов. Кой да слуша като не се намира. / ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безредни и бодливи глогини. П. Р. Славейков.
безрòден2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. (рус.). Който е откъснат от народа си; безотечествен.
|